Тези дни срещнах познат човек на улицата, по-скоро видях "празно" тяло крачещо насреща ми и едва след като викнах силно името му, той се опомни. Бъдейки някъде другаде, а не тук и сега, е много по-често явление отколкото си мислим - просто опит за бягство от заобикалящата действителност. Едва започнали разговора и той се заоплаква: "Много лошо.. такова не е било". Същият този познат имаше от години сергия на пазара и продаваше неща, които малко се търсят - живееше от собственост, отдавана под наем. Лошото се състоеше във факта, че хората не купували нищо. На въпроса ми защо не започне да работи нещо, отговори: "Ами кво ли мога.. кой ще ме вземе..". Беше живял 6 месеца в САЩ без да научи английски, защото не помнел и т.н. Дадох му примери от моя живот и как съм излизал от всички трудни ситуации, само да стана все по-силен. "Е, ама ти си друго" беше отговора. Напротив, абсолютно всички сме еднакви, с един и същ вътрешен потенциал заложен в нас. Всеки го развива в определена посока или не го развива изобщо. За да израснеш силен изисква много и постоянни усилия, работа, мотивация и цел. Да останеш слаб - не изисква нищо, или по-скоро е резултат от бездействие, мързел и прахосване на времето. Силният може да оцелее навсякъде. Слабият  преживява от хорското съжаление и/или социална система. Да си слаб е роля и трик на човешкото Его да получава без да дава и мнозина го използват. Да даваш означава да обичаш - любов в действие.

Ето и двата случая от моя живот, които дадох като илюстрация:

Преди много години напуснах армията по собствено желание и като резултат от стремежа ми за промяна. По това време живеехме под наем с двете си малки деца и нямахме никакви пари "настрана". Заплатата на съпругата ми стигаше да си платим наема и сметките. В тази ситуация, напълно мотивиран, за три месеца научих английски, като в същото време започнах да полагам основите на бъдещия ми собствен бизнес. Езикът научих сам: нямаше време за курсове, пък и нямаше курс, който да предложи интензивността от която имах нужда. И така животът ми пое в друга посока.


Стечение на обстоятелствата от преди десет години ни постави в изключително трудна ситуация: без дом и средства. Първата ми стъпка беше да започна да ходя всяка сутрин към 5 часа в една от трудовите борси на града, в който живеехме по това време, и да се надявам че някой ще дойде или се обади за каквато и да е работа. Така продължи няколко седмици, докато един ден аз и още няколко други получихме работа за малко по-продължителен период. Работата беше изключително тежка физически - оформяне на бетонни блокове с длето и нареждането им на палети - но аз бях щастлив, че я имам. И така до денят, в който имах насрочен изпит за сертификат по друга професия. Изпитът беше теоретичен и практически, в рамките на един работен ден. Предупредих останалите, че ми се налага на другия ден да отсъствам. Това което им казах беше: "Отивам да си взема сертификата и други ден съм пак тук." Те доста се учудиха на изявлението ми, защото това все пак беше изпит. Но моята нагласа беше "да взема сертификата". Така и стана.

Мотивацията и вътрешната нагласа са много важни фактори за успех, но има нещо което е в сърцевината на всичко - любовта. Каквато и работа да имате, ако не я обичате с цялото си сърце и душа и не влагате любов в нея, тя не може да бъде успешна. Успехът не се измерва с големината на банковата сметка или със собствеността, която притежаваме. Успехът е правопропорционален на щастието, което създаваме у другите. През последните почти две години съм имал възможност, кратковременно разбира се, да наблюдавам стотици млади хора и начинът по който си вършат работата. Равносметката е: един единствен влагаше цялото си сърце и беше всеотдаен.

Ако искаме промяна трябва да започнем от себе си.

http://kushel.blog.bg/drugi/2010/12/04/.576398

първо човек трябва да бъде мотивиран,а след това всичко,което подхване да върши
с любов,и резултатът просто ще бъде...смайващ!
Интересен блог,ще го следя с огромен интерес!
Успешна нова седмица от мен,заредена с позитивизъм и любов най-вече!
:)))