Човешкото същество е духовно същество т.е. душа, която може да има или да използва физическо тяло. С други думи, човек НЕ Е тялото, а този, който го използва.. Връзката между тялото и душата може да се сравни с човек, който използва автомобил за работа. Физическото тяло, също така, служи и да комуникира със себеподобните си. То се дава на хората със сериозна карма, и представлява един временен "затвор", който да намали и забави вредното им въздействие спрямо другите. А следователно, и да им даде повече време да се замислят за действията си преди да приведат вредните си и пагубни мисли в изпълнение.

Ако собственикът на една лека кола, обаче, е твърде много привързан към нея, то за него ще бъде невъзможно да пътува и се наслаждава на целия свят. Може да има моменти, когато колата е необходима, но идва време, когато е най-добре да я изостави и продължи напред в живота. Животът без физическо тяло е много по-интензивен, по-забавен и ,преди всичко, изпълнен с повече любов. Хората без Карма са се научили вече да обичат всички останали, във всяка една ситуация - следователно отпада и необходимостта от каквито и да са ограничения. Физическото тяло е необходимо единствено, когато трябва да "научим" и практикуваме ФУНДАМЕНТИТЕ на Любовта. Ето защо, на някои е позволено да "умрат физически", без значение от възрастта, и започнат да се наслаждават на истински свободен и любящ живот, след като са "приллючили" работата си на земята.

Ако, обаче, тялото е привързано към други физически неща или съшества на земята, то душата е свободна да го изостви и продължи напред в живота - "ученето" продължава в много по-приятни, и изпълнени с любов, светове докато стигне у Дома, единна с Бог в свят от Светлина и Любов за остатъка от Вечността.